До Мармарис и назад :)

Сега ще ви разкажа как премина екскурзията за бала ми до Мармарис. Такаммм започвам.
Заминахме на 11.05.2006 в 8 часа. Накараха ни да дойдем от 6 часа и чакахме около час и половина два... Качихме се и потеглихме. Гледах една гора от ръце която ни маха и ни изпраща. Всичко с тръгването мина безпроблемно освен това, че мислех че съм си изгубил паспорта и карах да отварят багажното за да преровя багажа си и да си го намеря, но в крайна сметка беше с мен. Шофьора пусна една гръцка музика. Пълен ужас. около час слушахме това и после ни казаха да слезем и да минем през границата за печати. Лепнаха ни печатите и от там почна купона. Купихме си алкохол и цигари от границата. Аз си взех EVE и ABSOLUT мандарина. От там всички почнаха да поркат и настроението се вдигна. Пуснаха чалга. Не бях мн очарован...но по добре от гръцкото. Аз седях на третата предпоследна седалка:) Зад мене бяха двама от випуска, а зад тях един даскал ТОТЕВ и 3-ма негови приятели. Отзаде стана купона след като отвориха всички ботилки и почнаха да сипват, разменят...и храна и алкохол... а бе мания до тук. По едно време отзаде всичко беше пияно...аз бях на50-100 грама Джак даниелс. Бях твърдо решен да съм трезва до Айвълък- едно турско село, там ни беше първата спирка. През цялото време си снимах мн природата. Всичко ми изглеждаше супер ценно и непознато...трябваше да се запази :) Направих над 100 снимки на природата. След сигурно 4-5 часа вече бяхме спряли на ферибота. Мн куул. Отделихме се от Европа и отидохме в Азия. 20 минутки само на кораба, и пак в рейса...блааа...Свикнах да съм сгънат и не ми правеше впечетление болката в краката кръста и раменете :) След 12 часа от заминаването вече бяхме в Авълък. Там около 20 мин търсихме хотела ни - Керван Бийч. Там се настанихме и бегом в банята. Михме си спарените крака от 12 часовия път. Аз бях в една стая в Милияна и Дияна :) лялялял :) Мн яко :) Аз и Милияна влезнахме да си мием краката. Милияна реши да влезе в ваната, но щеше да се претрепе :). От там на вечеря. Блааа 10 вида салати...блааа...и само едно месно. Някаква манДЖа от пиле, грах и гъби. Не беше мн вкусно ноо...пак стааше. Хапнахме и се качихме в стаята. Метнахме си други дрешки и се изкъпахме. Бегом на диското в хотела. Влизам там и слушам някакви гадни турски песни от онзи тъп - тъжнодепресиращите. Блааах. Бегом до стаята и грабвам кутийка с дискове. Слизам и слушам... Алармааааа :) Ония хаус на 666 :) Сменят го веднага с тези от моите дискове и почва лудото подскачане махане свирене...чупки...мании... :) Даскалите се изнесоха :) Не издържаха на хауса. После пуснаха чалга и седяхме малко и се качихме горе.
Там седяхме малко пихме внилова водка и легнахме. На другата сутрин отидохме да закусим и в рейса. Закуската беше гадна...няма месце.....само треви..марули магданози домати краставици..блакс! От там в рейса за още 8 часа. йеее....вече сме в МАРМАРИС... малииии този 2-ри ден е супер :) Дадоха ни картите. Няма ключове... направо с карти...якоо! Бях в една стая с Петър. Влязохме нахвърлихме си багажите и...аут... аз в банята, той в басейна. Лелееее баси банята. Душ кабина с несвършваща гореща вода. На стената имаше едно устройство което пущаше DOVE шампоан. Душ кабината е метър на метър...малко тясна но...ставаше...Изкъпах се, подсуших се и легнах на супер удобното легло. Ммм...меко яко...настроих си климатика на 20 градуса, а на вън беше 30. След това пуснах ТВ-то...и имаше малко канали. Нямаше БГ канали. Само един музикален канал с френски рап. А бе...ужс. Отидах в на миляна и Диана стаята. Там видях, че каналите им са същите. Гледахме по ТВ-то едно куче каратист и пиехме водка :) хахаха От там нямаше кво да прайм и облякохме генчо като балерина :) хахахахахха Беше мн Фън!
От там по стаите ходихме пихме... Ходихме доло да денсим пред басейна. НЯкои скочиха. Аз обаче не исках. беше супер студена водата. .КАчих се до стаята горе. Да си оставя камерата. Щото беше в мен и не ми се снимаше повече. Слизах надоло и гледам едната даскалка цялата мокра :) и вика ще ви го върна утре...докато я гледах Атанас ме фана и още някой и ме метнаха и мен. Леле...баси студа :) ама за 1 мин свикнах и ми беше мн яко. 30 мин седях там. Още кашлям дори и сега като пиша :)
Вечерта ходихме на диско. http://www.beachclubmarmaris.com/ Tва е адреса на дискотеката. Там беше мн зарибно. Адските ремикси... Денс песни ги правиха на хаус,....изпулзвате пеенето(акапелите) Слагат зарибените басове и ...манията става. Денсих на един пилон на една тераса на 2-я етаж :) хахахах Голямо шоу ставаше в диското. Преди тва е търсихме около час и нещо. Там има улица на дискотеките. 2 км дискотеки една до друга. Представете си за какво става дума...Такива неща видях там...смаяха ме направо. Всички там танцуваха като излязли от някой клип по МТВ :)
Пребрахме се в 1:30 с даскалите. Легнахме да спим кам 2-3 часа. в седем отново станахме на закуска...трети ден :) Ходихме на разходка с кораб. Вървяхме по кея и гледахме яхтите и търсихме нашата КАзваше се ХоРиЗоН :) Адската яхта...преди да стигнем до нея...викахме леле...представете си да сме в тая... щото беше най зарибената.. е в нея се качихме. Вътре
шезлонги, бар..яка музика денс и ретро...
Почнахме да се печем. Изгоряхме всички. От 10 до 17 часа...някаде...имахме няколко спирки по морето. Къпах се в Егейско море. Супер солено. Не може да се гледа в него. Супер пари на очите :) Май там нямало риба..то ако имаше щеше да се е мариновала :)
Последните часове ги прекарах в бара на кораба. Нямах търпение да сляза и да пия вода :) Пих от тази на кораба, ноо беше застояла и гадна. Слязохме и отидохме там, където трябваше да ни чака рейса :) Но уви, него го нямаше :) Решихме да поразгледаме битака срещу кея. Малииии супер яки сувенири. Всичко някакво супер джунджурии...но ценни ми се виждаха :) Харесах си наргиле за 15 лири, а една съученичка кристална роза за 15 пак. Двете бяха по 20 лири но ги свали заради нея на 15 защото я харесА:)Ние не си носихме пари и му казахме на продавача, че утре ще се върним да ги купим тръгнахме да се пребираме. Дойдохме по една права улица...тръгнахме да се пребираме ама уълицата беше раздвоена. Малиии кво ще праим. Тръгваме да вървим и излизаме от пазара, но от непознато място. Връщаме се и обикаляме. Сле 10 мин успяхме да намерим рейса:) Влизаме всички ни гледат злобно. Чакали ни на 30 градуса в рейса без климатик жега :) хахаха Идваме и всичко мънка :) Нооо стигнахме хотела :) От там...малко реанимация, пийване и по стаите на другите да пием. Бях в стаята на Тината и Милена. Тяхната тераса е мн близо до нещо като тераса-кафе на другия хотел до нас:) И викам аре ще им прайм шоуто на тея отсреща 3 маси :) И грабвам пердето и се овивам в него и една хавлия на главата и се прая на ханъма и почвам да им махам на едни германци :) хахахаха и ония махат и ми се радват хахахаха:) ама почна след малко някаква шоу програма на съседния хотел и... спряха да ме гледат :)

Хилихме се на простотии цяла вечер. Тината беше акробартка и мяташе еднио шишета в леглото си и по едно време фиуу и по главата на Милена я изпука. И тя някаква.." Няма проблем" и пак продължава да се занимава с телефона си :) ние хахахахахаххаах :) После цяла вечер се лигавихме с това Няма проблем. :) хахаха "-може ли да пръдна? - няма прблем хахахаха"
После бяхме на бална вечер. Там беше малко скука. Гадна храна. Танциорка с големи зъби, която беше дърво като мен :) Лялялял :) После дойде един травестит който се правише на индийка :) Добре денсише :) Направи голямо шоу. После пуснаха чалга и ние заминахме на диско:) Пак на същата Бийч клуб!
АЗ пак на пилона :) Мн яко си прекарахме. Пих бира... 6 лири... за 7.80 БГ парички :) за бутилка :)
Послебяхме в една стая събрани и играхме карти.
Следва продължение!

Утре заминавам:) Йеах!

Леле мн се кефя. Утре се махам:) Отивам на екскурзия :) Мн съм хепи :) Сега си стягах багажа:) Но имам чувството че все нещо съм забравил. След малко отивам на шопинг за боксерки и чорапи и квото си харесам :) МАлиии ся се сетих, че нямам цаки(слънчеви очела) . Агъъър! А днес бях в центара и не се сетих да си купя. Днес за малко да се размина с екскурзията:) Трябваше снощи да дам една бележка че съм здрав и мога да мина граница, но аз не отидох и класната казала, че ако днес до 3 не представя бележката няма да ме вземат:) Ходих в 10 часа на даскало, ама ги нямаше даскалите ... ходих до центъра.От там си обмених кинтата в евро и звъннах на даскалката по БГ. Тя ми вика, че пътувала към даскало. Аз и казах, че след малко ще си хвана рейса към даскало. И тя вика среща учителската стая след 15 мин. И аз Ок. :) Чукнахме си срещата, ама тъкмо слизам от рейса и гледам, че и тя слиза:) Били сме в един рейс, ама от различни спирки сме се качили:) Не ходих до даскало. Там е дадах бележката:)

Сега е около три без десет ( телефона звънна и лафих) ..а сега е 3 без 5 :) След час ще дойде Диана и ще ходим да си купя боксери и чорапи за маратонки :)




Хаиде тръгвам сега на пазар :)

3 дни остават а Мармарис все още е мираж

Ехх от кога не съм писал:) Направо ми домачня за тук. Тези дни чакам само момента в който ще отпътувам от БГ и ще отида в мармарис :) Искам малко почивка от всичко тук. Днес си купих парфюм за бала. Фаренхайт . Мн зарибен. Днес трябваше да си занеса грейката на химическо чистене, ама нали съм умен...облякох я и излязох с нея. А навън беше студено и росеше и ако бях я дал трябваше да се пребера по една тънка фанела. Тези дни мн се пазя да не взема да се разболея, и бала да го прекарам на легло в Турция :)
Днеска си мислех какво да сложа в сака си. Хмм

1. маратонки 1 брой,
2. Кецове 1 брой
3. чехли
4. за бала панталона
5. за бала горницата
6. за бала ризата
7. за бала врътовръзката
8. синьо и бяло любима фланелка
9. 3/4 дънки
10. 3/4 бял панталон
11. зелена мрежеста тениска
12. сиво и бежаво тениска
13. грейката зелената
14. кърпата за глава
15. хавлията ми на кока-кола
16. белия суитчър
17. боксерки
18. чорапи
19. кутия байкалчета - мммм
20. базикони - шунка, сметана
21. цифровия фотоапарат
22. зарядно за батерии на апарата
23. зарядно за ГСМ
24. черна желетка с червено
25. хапчета - аулин, аспирин, оспамокс, витамин Ц
26. водка - литър флирт или Пинаколада кокос
27. Чипс - лук и сметана
    
28. шоколадчета комфорт - разхлабително шоколадче ( хахахах ще отмащавам на бала хаха) ПС: не вземайте нищо от мен в Мармарис :) Не се знае какви ще са последствията в WC-то
29. Кроасани -7 дейс
30. Шапката на чикаго блус
31. МП3 плеър
32. Дискове за в рейса музика
33. Маркер за всеки случей
34. Козметика :) - гел, дълбокопочистващия гел за фейс, дездорант, парфюм, стик за подмишници и тн
35. Черната горница на Дизел
    
36. тн :)

Сигурен съм, че изпуснах доста неща, но на пръв поглед това мисля да взема :)

Преди седмица някаде ми подариха Цифров фото апарат:) Ето няколко снимки от него

Чуствам се супер зле :(

Днес се чуствам супер зле :( Впрочем сега! Очудвам се на персоната си! Супер непокист, супер безотговорен... просто за нищо сериозно не ставам! Днес беше краен срок за подаване на на документи за олимпиадата по информатика и аз трябваше да оправя документите на сайта още преди 3 дена. Ама тогава нещо се сдъфкахме със съотборника ми...и нещо не ми беше на кеф и заебах всичко казах си че ще има време да го направя и утре, но следващите 2 дни нямах нет. Нямаше начин да изтегля документа който трябва да попълня и да изпратя :( Днес на даскало отидах чак към 4 часа. Чаках нета да дойде но...не се усмили да припари около мен :( И сега прецаках всичко на финала. Чуствам се супер зле! Да тва е просто една олимпиада, но... защо точно аз трябва да прецакам нещата. :(

Също и за БГтийна вече от два месеца подготвям новата версия на БГтийна и още до никаде не съм стигнал. А бе супер безотговорен съм станал. Даже незнам до къде ще стигна :(
Вече 24 часа денонощие не ми стига.
Имам толкова задължения които трябва да правя, а се захващам и с още и още... само обещавам и не изпълнявам. Тези дни трябва да изпратя 5 кинта на хостинга за БГтийн, ама още не съм ги изпратил.

Трябва да се взема в ръце и да си въведа малко ред в живота и да не се нагърбвам толкова много с задачи :(

...

Докосване до смърта :(

Днес е един от най-ужасните дни в моя живот. ПРосто се чудя, как може?!? Защо и как ?!Истина ли е?!?
Днес тръгнах на даскало в 14:05 часа. До тук всичко нормално. После отидох да ме изпитат по руски, но класната е нямаше и...останах прецакан. От там звъннах на един от моя клас и го попитах къде сме.Той каза география. И аз тръгнах да крача бодро по стълбите и мисълта, дали моите авери ще са горе в стаята. Но м/у 2-я и 3-я етаж ме срещна Стефанова и ме попита какво е станало с Мартин. Аз с него не се имах много и и казах незнам.И тя ми вика, верно ли е че направил катастрофа? Аз се стаписах. Викам, незнаб бе госпожо, сега идвам на даскало, нищо не знам и тръгнах бързо по стълбите. След 10-15 секунди видях Ангел. Питах го какво знае за случея, и той се усмихна и вика от къде разбра. Аз му викам Стефанова ми каза. И той ми каза, че направил някаква катастрофа с мотор. И само толкова знаехме. Отидохме в стаята караха география другата група, ние имахме свободен. По едно време Милена каза, айде Любо да слезем доло и да попитаме класната, кога тая от туроператорската агенция ще дойде.Чакахме я да се разберем къде за бала ще ходим. Тръгнахме по стълбите надоло и стигнахме до 2-я. Там викнахме класната от учителската стая. КАто е видяхме беше с подути очи и ченето и трепереше. Класната ни видя и попита, разбрахте ли какво стана с Мартин. Ние...да направил е катастрофа. И тя допълни, че е и починал :( Седях и гледах като теле. Отначало не го асимилирах. Милена се скова. Ама как..защо...и класната каза, че нищо не знае. ОТ там се качихме горе,защото класната ни прати да съберем класа, за да лафим с жената от тур операторската агенция. Като влязахме в стаята и казахе, че жената е дошла и трябва да се съберем всички излязохме и като им казахме с Милена, че е починал Мартин, всички гледаха очудено. Гледаха с недоумение! Ама как...?! Та нали вчера го видяхме на даскало?!
Никой не повярва. Тоест всички разбраха, че е истина, но никой не искаше да вярва в това. Застанахме пред стаята по руски и класната ни каза да се преместим в стаята по география пак там. Бяха разпилени хора на групички . Всички стояха и подсмърчаха, други все още не искаха да повярват, че е истина, а някой даже плакаха.
Отидохме в стаята. Бяхме около 15 човека. Беше гробна тишина. Всеки беше умислен! Всеки мислеше за случилото се. Ужас! така минаха 10 минути. Никой не отрони дума. После дойде агентката на туроператорската фирма и почна да ни зарибява за екскурзията. Всичко мина добре, но след като свърши, пак всички почнаха да говорят за Мартин.
После ходихме на кафе. Постоянно за това си лафехме. Вечерта се видях с Бобито. Майка й бачка в болницата. Там вече разбрах всичко. Той при катастрофата е починал от счупване на ребро,което се е забило в белия му дроб и после в сърцето. Ох, като го пиша ми става гадно.

В ето какво писаха и медиите по случея:

Бургас. Днес около 12.10 ч. на бургаското кръстовище на ул. “Въстаническа” и “ Петрова нива” в к-с “Меден Рудник” е възникнал пътен инцидент между “Форд Ескорт”, с бургаска регистрация, управляван от 37 год. С.К. от Бургас и мотоциклет “Кавазаки”, с бургаска регистрация, управляван от 20 год. Н.М. от Бургас.
От инцидента е пострадал пътуващият зад водача на мотоциклета – М.Ц., 18 год. от Бургас, който с тежка черепно-мозъчна травма е настанен в бургаската болница, където по-късно е починал, съобщиха РДВР - Бургас. Водачът на мотоциклета е получил леко нараняване, прегледан е и освободен за домашно лечение. Причини за ПТП-то са следните : водачът на “Форда” не е спазил пътен знак и е отнел предимството на мотоциклетиста, който от своя страна се е движел с несъобразена скорост със собствените си възможности и интензивността на движението. Установено е, че водачът на мотоциклета е неправоспособен, не е имал застраховка “Гражданска отговорност” и не е ползвал предпазна каска. Починалият М.Ц. също не е ползвал предпазен шлем.



Ох...брутално. Заради невнеманието на някакъв 37 годишен и превишената скорост на мотора, един млад човек почина. Сега се замислям над живота. Защо трябва да има омраза,защо трябва да бъдем изкуствени,защп ние си осложняваме живота така. Ето, вчера беше тук! Видях го! А днес в Бургаската морга лежи едно студено тяло, което никога повече няма видя. Признавам, бяхме приятели но...не заслужаваше такава съдба. Та той е само на 18 години! Как може! Преди месец-два взе книжка и след 2 месеца щеше да си завърши средното образование. Всичко щеше да бъде добре! Помня, как бяхме седнали половината клас на Мимито(кафе). Бяхме първа смяна и първия час там го карахме. Там си лафихме за бала, как ще се напием как ще се разбием. Цяла седмица няма да изтрезнеем. Само диско и спане.
И какво...всичко това се прецака за няколко секунди?!? Как може съдбата да е толкова жестока и брутална?!? Как !
Така че, трябва да живеем ден за ден! Днеска сме тук, утре сме горе. Планове няма смисъл да се правят. Всичко се прецаква за секунда невнемание.
Дори и на шофиора да му сложат 9999 години затвор, няма нищо да се оправи:( Вече нищо няма да е същото.
Седя и пиша тук и си хиляди мисли нахлуват в главата ми. Мисля си, че най-малкото му дължим, да съберем по 4-5 лева и да му купим един надгробен венец от класа. Мисля, че трябва неговата снимка задължително да присъства в албума на класа. Мисля си, как вчера, а дроти и тази сутрин хич не ми пукаше за него, а как след като стана това, как на всички ни запука за него!
Трябва да стане най- лошото ли, за да ни запука за някой? Трябва да умре някой, за да кажат другите...беше добър човек и да съжеляват, че го няма. А при живе да не им е пукало за него. Каква грешка! Как искам да изкрещя на всички колко много се радвам, че ги има!Че са живи, че мога да ги пипна! Благодаря ви! А не като умрът да съжелявам за тях.

Живота е доста странно нещо! Понякога ти дава всичко,а понякога ти взема всичко! Най-скъпото! Живота. Сега съм жив, сега мога да пиша и да изпитвам чуства. А не го оценям! Ах, как искам да е като в игрите. Винаги да има чийтове и кодове. Искам да напиша кода за безсмъртието и да живеч вечно. ИСкам да дам част от моя живот на някой. Искам всичко да става по лесно и по просто.

Човек, живее развива се и накрая умира. И какъв е смисъла, да създадеш още един, да се мъче и да умре! Безмислено е! Живота няма смисъл!

Сега си мисля, колко пъти съм искал да си слагам край на живота. Сега вижам, някой като го няма, и като вече никога няма да го видя, как се чуствам, дето му бях супер далечен и съм лафим за тея 2 год от които уча с него, супер малко. А как ли ще се почуствам, ако почине някой от най-добрите ми приятели или някой от компанията ми. А как ще се почустват те, ако аз реша да пукна и не метна от някаде или си резна вените. Да се самоубиеш е най, ама най-егоистичното нещо!
Хора, радвайте се на живота си! Вие сте един от малкото живи същества, населявали някога тая планета. Възползвайте се максимално от живота си! Изцеждайте всеки ден до край, вземайте всичко от него! Не се знае дали ще може да го направите пак! А и няма смисъл от врагове.
Смърта е нещо обичайно, всеки го твърди, но когато усети действието у, дори не върху него, всеки я намразва! Искам да умират хората, но не мои познати. Колкото и егоистично да звучи!
Може би ако него познавах Мартин, бих казал е случва се обичайно е, но не и сега. Това го изживявам и аз.
ИСкам всичко да е шега! ИСкам утре да се събудя и този пост никога да е е писан! ИСкам Мартин да се върне обратно и да му кажа колко се радвам, че го има! ИСкам утре да кажа на всички колко мн се радвам, че ги има и че имам възможноста да са до мен!
Ох, искам GSM-а да ми звънне и да стана за даскало и на ново да ми почне деня! Искам никога да не се случва това!Той не го заслужаваше това!Той има право на втори шанс!

Ах...правилно ли постъпих:(

Ох днес пак е студ.Пак цял ден у нас си го прекарах. Днес като седях на PC и изведнъж ми звъни званеца на втарата...отварям(не си мислете нинжа :) ) - Диян. Гаджето на Милияна. И ме пита дали Милияна е у нас. Аз му казах не...ама той някакав не ми вярваше, ама каза Добре...и почна да и се заканва и си замина. Хмз... След това дойде Диана у нас и играехме на Жак рабит. По едно време ГСМ-а ми звънна и Диан ми вика слез след 2 мин доло и затвори. Аз казах на Диана и тя вика идвам. А бе честно да си кажа...леко ме стресна този :)
Слязахме и се качихме в колата му. Той почна да ни разправя как цял ден ходил да търси Милияна навсякаде и не я намерил никаде. Аз си мислех да му кажа да отидем до тях...може да е в тях и да не му отваря, но не му казах. И след като си го помислих нямаше и 10 секунди и Диана го предложи :) Отидохме до тях и...слязохме от колата му. звъннахме и отвори майка й. Лелее...Милияна била у тях. Ужас...а той се заканваше, че ще я пребие...щял да е начупи и тн. Тя каза слизам след малко. След 15 минути дойде. Аххх...почна да я разпитва и да я заплашва, че ще я удари и тн. Закара ни пред моя блок с колата и там ни остави. Слязох и се замислих. Аз какъв приятел съм й. Изкарах я от тях и я дадох в ръцете на човек, който й мисли злото. Баси и добрия съм :( Ах...че и телефона й изкючен. Мн зле.И до сега съм в невидение дали Милияна се е пребрала от Диян или...ах нз кво може да й се е случило. Грр...

Мн спек:( Дали правилно постъпих :( ?

Мисията възможна :)

Хах днес направих нещо,което се канех да направя от няколко месеца:) хахх Изрязах на котката ми ноктите:) Йеее вече няма да имам драскотини по рацете,няма да си забира ноктите по краката ми за да се качи на мен. Баси :) Реших си част от сложните житейски проблеми :) хахах КАто говорех за проблеми... майка ми днес вече ми говори и май се оправихме:) лялялял...
Ох студа продължава и направо незнам как ще издържа за напред. Утре ще е най студения ден за през зимата:) Баси...надявам се да не умра :) хахахах Едва си мърдам пръстите по клавиатурата, всичко ми е замръзнало. Искам топлина! Ах...кой ще ме стопли :(

Днес си открих една стара и мн яка игра :) DXBALL2

-----------------------------------------------
Дженифър Анистън, Лиса Кудроу, Кортни Кокс, Матю Пери, Мат ЛьоБлан и Дейвид Шуимър са имали среща с продуцентите на сериала и са се съгласили да снимат продължението срещу хонорар от 5 милиона долар за всеки един от шестимата актьори. Дженифър Анистън до последно не е била сигурна дали иска да участва в новите серии, но и в крайна сметка и тя е се е съгласила.Нейната кариера се развива най-добре след края на „Приятели“. Тя има вече няколко филма зад гърба си, а по време на снимките на последния се влюби в партньора си Винс Вон. Според непотвърдена информация двамата планират да се оженят.

Супер новина:) Ще има продължение :) Казвал ли съм ви, че съм фен на ПРИЯТЕЛИ :)

Уау... -17 градуса Бр-р-р-р-р...

Направо ще пукна. Супер крив ден.Целия ми ден мина в къщи:( Баси и живота. Цял ден на компа...след това майка се пребра и с нея се скарах и ето ме тук. Просто супер животче....
С майка се скарах пак заради котката. Тази котка е ...грррр....качи се на масата и взела някаква създарма и я изяла половината и някакав кренвирш надъвкала. бе....лоша работа. Чудя се къде го побира това животно . Както и да е. Сега сме скарани с майка ми. Оф...каде да я дам тая котка...но не искам да я хвърлям и на улицата. Все пак и тя душа носи. Тя е тъпа като бебе. Ако хвърлиш едно бебе на вън да пълзи при минус 17 градуса...до къде ли ще стигне? А и колко време ще издържи?!? Не няма да успее да оживее до сутринта.


Та както и да е...надявам се утре да се оправя с майка ми...! Гуд нус ....GoooD News лялялял....няма да учим цяла седмица. Йеееее :) Баси якото...
Сега се кефя...ама другата седмица е края на срока... Незнам какво да правя. Много спек! Даскалката по математика е болна и няма да може да ни оформи...а и...класна по математика не сме правили. А бе мн зле. Ужас.

Да пеш мод идват в българия. Ах искам и аз да отида на концерта им... Поздрав с Енджой Да Сайланс .

Днес ядох тулумбички. (2 броя ) :) А бе тея тулумбички пържат ли се? Никога не съм се замислял как се правят тулумбички :) хаха

Като си спомня...като малък събирах опаковки от сладоледи Ескимо, защото на тях пишеше какво съдържа сладоледа:) хахахах И бях решил да си направя у нас и аз сладолед...но... не можах да разбера от каде да си купя... Е107 Е223 и тн :) хахахах Няколко год по късно разбрах, че това са емулатори и ...не може да се купят от супермаркета :) тцтцтц Така свърши идеята ми да си правя сладолед у нас:)

На косъм от смърта на няколко пъти

Хах днес ми беше мн странен ден. Цел ден на косъм от смърта. Супер крив ден. Даже спасих човешки живот. Но не ми се описва тук.

Днес е неделя и ми е някакво гадно...спекло такова...утре е понеделник...гррр как мразя понеделниците! Утре ще пиша повече.